Тръгвате от Археологическия музей на улица Патриарху Ди-онисиу, номер 2.Работно време: Всеки ден от 8:30 до 15:00 часа. Понеделникзатворен.Цена на билет: 2€Телефон: (+30) 25210 31365В малкия, но разумно организиран Археологически музей,посетителят броди през 50000 години човешко присъствие врайона, от времето на номадите скотовъдци от Пещерата наАгитис и първите неолитни фермери и животновъди на насе-лените места Ситагри и Аркадико до периода между дветевойни. Изображението на неолитна къща, направена от дър-во, клони и кал с фурната и цялото домочадие, дори и мака-ри, привлича вниманието на млади и стари. Един „индекс наетапи” от времето на македонците и един крайпътен знак отЕгнатия, намерени в Калабаки, са признак за наличието назначителна пътна мрежа и местоположението на района накръстопътя на търговските пътища. Времето измерва слън-чев часовник с гравирани часове и датата 1069г.. Последнатанаходка на музея е бивник от мамут намерен през 2005г. в ра-йона на Агитис.От Музея се насочете към общинския парк, c водата, c веков-ните дървета и cъc Статуята на Свободата, дело на скулпто-ра Лазароc Ламераc и архитекта И. Н. Халепа в източната мучаст. Завийте наляво по ул. Атанасиади и отдясно виждатеплощад Свобода и храма на Св. Никола (някогашна Ески-Джамия), построен през 15ти век, с купол, девет полукръг-ли арки и сводове. В северо-източния ъгъл на площада севижда статуята на македонския войн Армен Купциу, който ебил обесен там през 1907г. От площад Свобода, тръгвате поулица Г. Зерву и завивате надясно по ул. Армен, на ъгъла наул.Армен и ул.Агамемнон, се намира Сардиван-Джамия съссвоите стенописи на входа, изобразяващи един райски град,който се смята, че представлява Драма в края на Османско-то господство. Насочете се към ул. Троя, където се намираелинската гробница от македонски тип. Продължете къмплощад Дикастирион (Съд) за да се възхитите на Османскияфонтан пред Съда на ул. Темида. От Темидoc излизате на ул.K. Палеологу, където на ъгъла на ул.Мегалу Александру иул. Л. Ламбраниду вижте Арап-Джамия, която ОбщинатаДрама планира да превърне в картинна галерия. От ул. Ме-галу Александру се движите към ул. 19ти май, която е про-излязла от покритието на пороя Монастираки през 1960г. и еглавната търговска улица. От ул. 19ти май се насочвате къмул. Елефтериос Венизелос, централна пътна артерия, околокоято е построен градът, и виждате от ляво византийскатацърква на Памегисти Таксиархec (Архангелите). Стените саот дребен чакъл, а в интериорът е запазена част от иконите(кръгът на Страстите и Архангелитe Михаил и Гавраил), да-тиращи от първите 20 години на 14ти век. От южната странаима крипта (гробница). Смята се, че храмът е бил погребаленпараклис на императрица Ирина Палеологина. На ъгъла наул. Венизелу и ул. Кундуриоту една двуетажна неокласиче-ската сграда е историческото кафе “Елефтерия” (Свобода),което е построено от гръцката общност в Драма в началотона 20ти век. Днес в него се помещава кафенето на призем-ния етаж и културен център на първия етаж. Вървяйки по ул.Кундуриоту в дясно, виждате част от източните византийскистени, както и гърба на хановете, чиято фасада се намира наул. Венизелу.Византийските стени на Драма, с периметър от 850м, датиратот 10ти век. През 1206г. са реконструирани първоначално от Бо-нифаций Монферат. В двора на църквата на Архангелите (юго-източния ъгъл на стените) са видими следите на една от дветеизвестни стълбищни клетки. На кулата на северната страна настените, достъпна от ул. 19ти май, която днес е полузапазена, ебил градския часовник, който е отстранен през 1945г.На ул. Кундуриоту, номер 18 се насладете на един прекрасенпример на градската архитектура, имението на търговеца натютюн Янулис Дакос построено през 1926-1927г. Продължетекъм Църквата Св. Софиа, която е най-старата оцеляла църк-ва в града. Храмът датира от 10ти век и се намира на прибли-зително 2м дълбочина под настоящата земна повърхност,преходен тип (осмоъгълен купол) базилика с портал и зида-рия, подобна на тази на стените. Хипостилното антре на за-пад от църквата и камбанарията (бившо минаре) са добавенипри превръщането на църквата в джамия по Османско гос-подство. Първоначално, посветена на Спящата Богородица,храмът е получил сегашното си име от бежанците през 1922г.В непосредствена близост до църквата Св.София, има име-ние с богата външна релефна украса и главен вход в стил АртНуво (Art Nouveau), което неизбежно привлича погледа. Товае имението Бурбура (1927г.).Връщайки се към ул. E. Венизелу, на ъгъла се намира кино-то “Олимпия”, едно от най-старите кина в Гърция. Собстве-ност на еврейската общност в Драма, работи от началото на1920г. През 1940г. е наречено “Олимпия”. Закупено е от Общи-на Драма и работи като Център на културата. Всяка годинапрез септември, тук се прожектират филмите на Гръцкия иМеждународен Филмов Фестивал за Късометражни Филми,който продължава една седмица.Точно срещу “Олимпия”, една aмпутирана тройна базилика снаклонен покрив е старата катедрала на Драма, построенапрез 1834г. на мястото на по-стара църква от 1721г., която ве-роятно е била разрушена от земетресението на 1829г. В бога-то украсения дървен храм могат да се видят забележител-ни икони от средата на 19ти век. Някои носят подписите нахудожниците Стергиoc и Антимoc от Неврокопи, както и наМеленикьоти Яковoc.В края на ул. Венизелу отдясно срещате Църковния Музей.Съкровищата, изложени в залите са получени главно от ре-ликви, донесени от бежанци от Мала Азия и Понт през 1922-1924г. От особено значение са иконите на Богородицата иГоспода, които са сред най-старите. На ъгъла на ул. Пердикаси ул. Венизелу виждате Семинарията наДрама, построена през 1907-1908г., с да-рение от семейството на Павлос Меласмакедонски борец, както и на ЯковocМеленикьоти Хризостом на Драма.Памбука, пример за елитна архитектура от края на 19ти и на-чалото на 20ти век. Архитекта Хр. Димопулос, е бил помощ-ник на австрийския архитект Конрад вон Вилас. Начинът покойто се вписва сградата в този парцел, показва способнос-тта на Димопулос в архитектурния синтез. Един голям и вну-шителен многоетажен склад за тютюн, дело на Конрад фонВилас, ви очаква на № 10 на ул.Пердикас. Фасадите му свидетелстват за Централно евро-пейско влияние и елементи на Art Nouveau. Във вътрешностаму все още се пазят машините, стълбище с железен парапет,което води до първия етаж, където са офисите. Тютюневиясклад е собственост на Община Драма и всяка година е до-макин на някои от дейностите на Международния фестивалза късометражно кино. На площад Таксиархия, Бригадатаили имението Джимoc, построено през 1925г. от Конрад фонВилас за търговеца на тютюн Андреаc Джимoc, е пример наеклектизъм с елементи от ренесанса, барок и тогавашнатаархитектура на Централна Европа. За построяването на име-нието Вилас е довел майстори от Австрия. От площад Так-сиархия тръгвате отново по ул. Пердика, завивате надяснопо ул. Елис и през ул. Киклисиу пристигате в църквата наСв.Варвара, покровител на Драма. В нощта на празника й,децата пускат във водите на изворите лодки украсени съссвещи, които са запалени в чест на светицата. В този районсе намират изворите на Cв. Варвара, в този земен рай с езераи потоци, възпяти от пътешествениците, който чужденци иместни жители обожават. В южната част на изворите на Cв.Варвара, се разграничават каменните проиндустриални съ-оръжения: традиционните водни мелници от 19ти век. Мел-ницата на Зонке е запазила роторите на задвижващия меха-низъм и залата за шлайфане с воденичните камъни, както идвуетажната къща на мелничаря. Почти непокътната и запа-зена е и воденицата Димитропулу зад залата на Мелина. Во-деницата на Пандули е превърната в център за отдих. В не-открития театър (там е билтютюневия склад на Йо-сеф Фарадзи, където на-цистите затварят евреитепрез 1943г., преди да гипрехвърлят към Треблин-ка) и зад ИнформационнияЦентър за Посетители,старата помпена станцияна железниците, се издигапаметник на еврейските мъченици на Холокоста. В севернатастрана на парка, е многоетажния тютюнев склад на търго-веца на тютюн половин швейцарец - половин евреин ЕрманСпирер от 1925г. (сега собственост на Манолис Ледакис, пре-върната в луксозен хотел) е бил свидетел на златната ера награда, когато тютюневите работници са се тълпели в тютюне-вите магазини и „басма” е разпръсвал навсякъде опиянява-щия си аромат. Завършете разходката си с обяд в тавернитена парка.