Traveler's Guide
East Macedonia & Thrace
Крепост Патмос - укрепената епископия над р.Боровица
Намира се върху скалист полуостров (436 м) на мястото където р. Боровица се влива в р. Арда. Сега и двете реки попадат в чашата на язовир Кърджали. Оттук е преминавал най- прекият път по р. Арда от Филипопол (Пловдив) на югоизток към от Адрианопол (Одрин) и на юг до Мосинопол. Крепостта е изградена през 9- 14 век /23/. Имала е за цел да охранява поречието на реката. Намира се във визуална връзка с околните крепости.
Мястото е обитавано още в късния енеолит (V хил.пр.Хр.) и през късната бронзова епоха.
Крепостта заема площ от 3 дка и е по-голяма от съседната Кривус. Укреплението е с неправилна правоъгълна форма и с добре запазени крепостни стени и кули, на места достигащи височина до 3 м. и дебелина до 2 м. Строителите са използвали практично конфигурацията на терена, като са оставяли незастроени естествено защитените скални участъци, които от изток и юг са с височина от 15-20 метра.
Крепостната стена опасва платовидния връх изцяло от запад и север. От изток, където се е намирала главната порта крепостната стена се свързва към отвесните скали. Градежът на зидовете е от обработен камък споен с бял хоросан.
От запад крепостният зид е запазен във височина от 3 до 5 метра.
Северната стена е подсилена с две кули. Източната е с трапецовидна форма. Към нея е имало вход, който по-късно е бил зазидан. Западната кула е с неправилна подковидна форма.
От юг в основната на скалния венец има пещера с две галерии и естесвен водоизточник, която чрез подграждане със зид е приспособена да подсигурява с вода крепостта.
В североизточната част, успоредно на крепостната стена се розполагат верижни сгради, свързани вероятно с охраната на крепостта.
Главно място заема комплекс от две сгради, изградени върху скална тераса в централната част на укрепената площ, издигаща се значително над околния терен. Тук била издигната ранно византийска (5 в.) укрепена трикорабна, триапсидна базилика, която вероятно е била център на една от планинските епископии от диоцеза на Пловдивската митрополия. Основите на църквата са градени върху скални пукнатини, които сами по себе си били обект на култови действия в предходните епохи. В тези пуснатини са открити керамични фрагменти от късния енеолит, бронзовата и ранно желязната епохи и една култова метална брадва от бронзовата епоха. Възникването на църквата се свързва с мисията на епископ Никета Ремесиански – духовникът покръстил родопските траки. Църквата запазва своя статут и през Средновековието, когато в края на VIII в. е преустроена в трикорабна триапсидна базилика, от типа на скъсените базилики. В този си вид тя продължава да съществува до средата на XIII в., когато централният кораб е преустроен в еднокорабна църква с двускатен покрив, южният- като самостоятелен параклис, северният е използван за крипта, в която са открити 23 детски гроба. При разкопките са открити интересни съоръжения и предмети свързани с християнската литургика: олтарна маса, железни и бронзови нагръдни и процесийни кръстове, фрагменти от стеатитова икона – рядък паметник на средновековното приложно изкуство.
Северно от църквата, на фуга към фасадата й постройка с правоъгълен план и повече от два етажа във височина. Градена е с ломени и речни камъни, споени с бял хоросан. Подът и стените на най-долното ниво на кулата са обмазани с хидрофобен хоросан, което предполага, че приземието е служело за склад за хранителни продукти. Горните етажи са били жилищни, с дървени подове. Тази кула може да се разглежда като самостоятелна жилищна кула – донжон или като жилище на духовно лице, живяло в култовия център. Нейното издигане и преустройства се отнасят към периода 12-14 в.
През 1254-1255г. по време на отвоюването на завзетите от българите крепости в Ахрида император Теодор Ласкарис изпраща срещу твърдината експедиция начело с дука Алексий Филантропин. В предания запазени из селата в околността се разказва, че в голямата битка в околностите на крепостта загинал виден български военначалник паметта на когото населението свято тачела. В подножието й през 1206г, използвайки пътя по поречието на Арда са минали и кръстоносците предвождани от Жофроа дьо Вилардуен.
адрес
Няма налична информация.Информация за контакти
Няма налична информация.
- [Начало][КУЛТУРА][РЕЛИГИЯ]
- [ПРИРОДА]
- ПЛАЖОВЕ
- УБЕЖИЩА ЗА ЖИВОТНИ
- ГОРИ
- КАНЬОНИ
- РЕКИ
- ПЕЩЕРИ
- NATURA
- ЕЗЕРА
- ВОДОПАДИ
- МИНЕРАЛНИ ИЗВОРИ
- ПЛАНИНИ
- ПАРКОВЕ
- СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
- АЛТЕРНАТИВНИ
- МИНЕРАЛНИ ИЗВОРИ
- ЗабележителностииииИ
- [ИЗЛОЖБЕНИЯ ][РАЗВЛЕЧЕНИЯ][ИНФОРМАЦИЯ]
- [ХРАНА И НАПИТКИ][ПРЕСТОЙ][ТЪРГОВИЯ]
- [ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ]
- ТУРИСТИЧЕСКА АГЕНЦИЯ
- КОЛИ ПОД НАЕМ
- ОБИКОЛКА ЕКСКУРЗОВОДИ
- ЛОДКА ПОД НАЕМ
- КОЛЕЛА ПОД НАЕМ
- МОТОЦИКЛЕТИ ПОД НАЕМ
- [ЗДРАВЕ]
Поверителна политикаM
Правата върху Интелектуалната и Индустриална Собственост-Отговорността на Мястото и Региона на Източна Македония и Тракия
Съдържанието на този портал е събран и оценен от всички съдружници на проекта ( Регион Източна Македония и Тракия, Областна Администрация Смолян, Областна Администрация Кърджали , Областна Администрация Хасково ) за мястото , за което всеки партньор представлява . Всеки от партньорите представлява едно от местата за изпълнението на Дейността 3.2 "Събиране на съдържанието " за одобрените приложения на Съвместните Туристически Инициативи насочени към културното наследство , което се осъществява по програма на Европейско - Териториалното Сътрудничество " Гърция - България 2007-2013 ".
Съдържанието включва снимки , диаграми , текстове, на кратко всички необходими данни на портала са задължение на дадения съдружник. Съдържанието, обновяването и качването на информация на всеки регион принадлежи на дадения партньор , който също така има и авторски права върху съдържанието . Това означава , че съдържанието на портала по всеки един въпрос свързан с Региона на Смолян принадлежи на Партньорите на Областна Администрация Смолян . Съдържанието на портала по всеки един въпрос свързан с Региона на Хасково принадлежи на Партньорите на Областна Администрация Хасково . Съдържанието на портала по всеки един въпрос свързан с Региона на Кърджали принадлежи на Партньорите на Областна Администрация Кърджали . Съдържанието на портала по всеки един въпрос свързан с Региона на Източна Македония и Тракия принадлежи на Партньорите на Областна Администрация Източна Македония и Тракия.
Предвид естеството и мащаба на Интернет , при никакви обстоятелства , включвайки и небрежност , Регионът Източна Македония и Тракия не е отговорен за никакъв вид загуби , причинени от вируси , потребители на страници , услуги , избори и съдържание на портала , всеки сам поема отговорността за поетата инициатива . Порталът и Регионът Източна Македония и Тракия не гарантира , че страниците , услугите и изборът на съдържанието ще са осигурени постоянно или без никакви грешки , или че грешките ще бъдат отстранени , защото всяко съдържание принадлежи на Региона , в който се намира . Още повече порталът на Региона Източна Македония и Тракия не гарантира , че услугите , които са достъпни за потребителите не съдържат "вируси" или други вреди . Регионът Източна Македония и Тракия гарантира коректността , завършеността , дори наличността на съдържанието на страниците , на услугите , на изборите или на техните резултати , само за своя Регион и не за друг Регион .
Връзки към други сайтове
Порталът на Региона Източна Македония и Тракия не контролира наличността , съдържанието , политиката за защита на личните данни, качеството и завършеността на услугите на други уеб сайтове и страници , към които се насочват потребителите чрез хипервръзки . Следователно , за всеки изникващ проблем по време на посещението / използването , потребителите трябва да се свържат със съответния уеб сайт или страница, която има пълна отговорност за доставката нс услугата си . Порталът на Региона Източна Македония и Тракия при никакви обстоятелства не може да бъде свързван и да се счита , че е съгласен или че приема съдържанието или услугите на уеб сайтове и страници , към които се обръщат потребителите .
Приложимо право и други условия
Посочените по- горе условия за ползването на Портала , както и всяка тяхна промяна е завършена от Гръцкия закон , от закона на Европейския Съюз и сеответните международни договори ( индикативен пример и не ограничаващ закона е 2472/1997 за защита на индивидуалните и лични данни , допълнен с решението на Председателя на Комисията за защита на личните данни , Президентските укази 207/1998 и 79/2000 и член 8 на закона 2819/2000 , както и 2774/1999 и Европейският Закон - директиви 95/46 и 97/66 на Европейската Комисия ) . Всеки вид разпоредба срещу по - горе посочените правила е против закона и по никакъв начин не променя условията за исползване на Портала . Никакви изменения на условията няма да бъдат взети под внимание и няма да бъдат част от това споразумение, освен ако не са официално формулирани и включени в тях.
