Местните хора го наричат "Дикили таш". Представлява самотна, открояваща се канара, наподобяваща човешка фигура. За нея се разказва следната легенда: Един човек седнал край близката чешма да си почине. Решил да похапне на сянка, извадил от торбата си хляб, сирене, орехи, грозде, нахранил се добре, пийнал вода и понечил да си тръгне. В скута му останало парче хляб, но тъй като вече бил сит, той го изхвърлил. Това, да оскверниш хляба, бил много голям грях. Ето защо Природата мигом го превърнала в камък, който и днес стои самотен край чешмата.