Местните хора я наричат “Дупчения камък”, но също и Йел каясъ, което в превод от турски означава „скалата на това, което идва и си отива“. Намира се в близост до пътя за с. Мъглене, вдясно от шосето, на около 300 метра след последните къщи на мах. Горни Веслец. Гробницата е ограбена още в древността.
В лицето на скалата е издълбана една засводена ниша с неправилна форма, дълбока 50 см, висока 140 см и широка 155 см. През тази ниша се минава към входа на гробницата, който също е с неправилна форма. Гробната камера и с неправилна трапецовидна форма с дължина 180 см, ширина 165 см и височина до 160 см. Вместо покрив в гробницата е оставен елипсовиден отвор, който е затварян хоризонтално с каменна плоча-капак. От двете страни на този отвор са изсечени няколко кръгли дупки и улей – вероятно свързани с възпоменателните ритуали към погребания.
Хората вярват в лековитата сила на мястото и често търсят там лек за болки, които “идват и си отиват” (ревматизъм, шарка, стресови неврози и др.). Турци и българи-мюсюлмани идват тук на Хъдърлез или на нова и на стара месечина, за да потърсят лек срещу болестите.
Отворите позволяват промушването през него и затова много хора изпълняват този ритуал, търсейки облекчение за различни болки. След като се промушат 3 пъти през отвора (отдолу-нагоре), те оставят част от дреха на близкото дърво с надежда болестта да остане там. Така последният дом на незнайния трак след хилядолетия се превърнал в място на надеждата и изцелението.
Дори лечебната сила на мястото да е мит, то само благодатният климат и природната красота на местността с пасящите крави наоколо водят до емоционалното успокоение на човека.