Къз тюрбе е гробът на девойката, наричана с името Назар. Тя се явява насън и предсказва бъдещето, убедени са всички в с. Звезделина, които се причисляват към мюсюлманите алевити. Легендата разказва за русокоса девойка на име Назар, намерила смъртта си в голямо сражение по тези места преди седемстотин години. Погребана била на тук, а Къз тюрбе се превърнало в място за поклонение.
На Къз тюрбе се издига малка постройка, пазеща от капризите на времето гроба на Назар. Вратата не се заключва, за да може всеки да влезе и се помоли. Самият гроб на Назар е дълъг около 3 м . Над него има плоча, на която е изписано името й и е нарисувано лице на жена. Върху гроба са натрупани различни дрехи, които вярващите даряват при посещенията си в тюрбето. Даровете се събират и след това се продават на търг. С парите се извършват ремонти или се правят курбани. Мнозина са тези, кото твърдят, че девойката ги спохожда насън и ги дарява с видения за бъдещето. Всяка първа събота на май там правят курбан, на който прииждат гости отвсякъде. Местните вярват, че пръст, взета от гроба, където се намират краката на Назар, ги пази при дълъг път. Пръстта се взема и се носи през цялото време. След като пътуването свърши, човекът прави курбан и връща пръстта обратно на гроба. Не е прието от тюрбе да се взема каквото и да било. Можеш само да носиш, не и да вземаш. Къз тюрбе попада в триъгълник, който се образува от 3 тюрбета на баби (духовни водачи) в района. Според легендата Назар е дъщеря на Сюрмели баба, чийто гроб е край близкото с. Широко поле, и сестра на Хъдър баба, който е погребан в местността Средна Арда и на Каип (безименен) баба.
Подобни гробове има на доста места в Родопа планина.
Легендите разказват и за странните думи на Каил-баба, казани преди повече от столетие – местните да не ламтят за земя, защото голяма вода ще я вземе. Сега някогашните земи на с. Звезделина са дълбоко под водите на яз. „Студен кладенец“.
Гробът на Каип баба е трудно достъпен, защото скалният връх, на който се намира, е доста стръмен. Хората колят курбан тук, но го раздават в селото. Гробът е скрит зад висока скала, от която според преданието Каип баба е наблюдавал цялата местност. Край гроба по всяко време на годината дори и в най-големите жеги подухва хладен ветрец.