Тракийско скално светилище „Орлови скали” е разположено в землището на гр.Ардино с координати: 41 33’58.80’’ N и 25 08’45.85’’ Е. „Орлови скали” са група изявени вулканични скали. Местоположението им е върху силно наклонен планински терен с надморска височина около 760 м. Разположени са на склон със западно изложение. Височината на скалите достига до 25 м от околният терен.
На недостъпни места в скалите са изсечени от човешка ръка трапецовидни ниши, от които сега са запазени 97. Най-много – 55 се намират на западната страна. Пет-шест от тях са разрушени от атмосферните условия, а може би не са довършени. От южната страна те са 35, от северната- 5, от източната, която е достъпна, има 5-6 разрушени. В близост до нишите са открити фрагменти от глинени съдове от 5-4 в.пр.Х. /18/ Вътрешните страни на много от тези фрагменти са обгорени. Факт, който допуска предположението, че в тези съдове траките наливали горивна течност, запалвали я и ги поставяли в специално издълбаните ниши в скалите. Този обред правели при особено тържествени случаи, примерно преди и след завършване на война и др….
Скалните трапецовидни ниши са един от културните феномени на древността от Източните Родопи. Те са най-монументалните, но и най-странни и необясними родопски паметници /25/. Разпространени са във водосборния басейн на река Арда, по средното й течение заедно с други скални мегалитни паметници, като скалните гробници и гробове и скални светилища /24/. Те винаги са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви, предимно на огряната от слънцето страна, образувайки грандиозни ансамбли.
Най-често нишите са трапецовидни с височина до 1 м. и дълбочина 40-50 см. Обикновено са на групи от 3-4 до 100, като досега са локализирани близо 1500 отделни единици. Един от най-известните комплекси с трапецовидни ниши е този в м. Орлови скали, край гр. Ардино, но особено многочислени са комплексите при селата Ангел войвода, Равен, Женда, Дъждовница, Широко поле, Долно Черковище. Почитането на слънцето и скалата чрез ансамблите от ниши не буди съмнение. Има обаче доста мнения за тяхното конкретно предназначение, защото те винаги се откриват празни.
В някой села, където се намират комплекси с трапецовидни ниши местните хора ги наричат с турските наименования кован кая, кованджици, което означава пчелни кошери, пчелини.
Най-разпространена в науката е хипотезата, че това са гробни съоръжения от ранно желязната епоха (12-8 в.пр. Хр.), в които са били поставяни погребални урни. Така комплексите са представлявали своеобразни некрополи /25/. Във връзка с тази теория се приема, че в скалните ниши са поставяни урни с пепелта на обикновените хора, докато в скалните гробници са погребвали лица от висшата йерархия /26/.
Според най-големия авторитет по тракийските древности проф. Александър Фол Величествените масиви във Фригия и Тракия, тези по течението на р.Артескос (дн. Арда) са покрити с многобройни ниши, понякога повече от сто. Тези ниши не са "висящи некрополи", а ритуално обработени пространства върху лицето на Майката-Планина."/28/
Проф. Валерия Фол допълва, че изсечените в отвесните скали ниши и ориентирани към една от слънчевите посоки предпоставят по-висока степен на обредно изпълнение. Тя също подлага под съмнение тълкуването им като скални некрополи, заради физическата невъзможност по тези труднодостъпни скали, по който човек трябва да балансира върху дървени стълби и скелета или да виси на въже от върха, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите. Проф. Валерия Фол смята, че изсичането на ниша представлява еднократен обреден акт, като допуска поставянето на свещени предмети (посредници или вотиви) в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред. В друго свое изследване авторката пише: „Защо да не си представим, че в деня на своята инициация (т.е. в т.н. обред на прехода от един статус в друг) младежът да не премине изпитание, увиснал над бездната между небето и земята и да остави дар на Великата богиня-майка (и на Сина й) в родовата ниша." Валерия Фол датира най-общо скално-изсечените и мегалитни паметници, като: ниши, басейни, олтари, долмени, менхири, скални кръгове, скални светилища, пещери, гробове, скално-изсечени стълби, т. нар. тронове от Югоизточна Европа и Фригия в периода от края на III-то хил. пр. Хр. до средата на I-во хил. пр. Хр.
Проф. Ана Радунчева датира появата на нишите в края на V-то хил.пр.Хр., в епохата на късния халколит.
Въпреки различните хипотези относно предназначението и датирането на трапецовидните ниши за сега тяхното тайно послание остава неразгадано.